Компетентен орган да извършва ревизии и проверки са органите по приходите. Производството е административно. Страните в него са от една страна административният орган, а от друга всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Тя може да се възлага от органа на приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция или от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник. Заповедта за възлагане на ревизия се връчва на ревизираното лице. Тя не подлежи отделно на обжалване от ревизионния акт. Заповедта за възлагане на ревизията може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на нова заповед. Заповедта за прекратяване на ревизионното производство подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионни актове.

            Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. Ако срокът се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Когато и удълженият срок се окаже недостатъчен за извършване на ревизията поради фактическа сложност, той може да бъде удължен до не повече от три години.

            Ревизираното лице е задължено да осигури подходящо място и условия за провеждане на ревизията и определя лица за контакт с органа по приходите и за оказване на съдействие при извършването й.

            Ревизиращите органи са длъжни да се запознаят на място с намиращи се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията. При невъзможност за извършване на ревизията на ревизираното лице, тя се извършва в териториалната дирекция.

            Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на ревизията. Заедно с приложенията той се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му. Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но не с повече от един месец.

            Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Ревизионният акт или заповедта за прекратяване се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването. Ревизионният акт се издава в писмена форма по образец.

            В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Когато в срок до 4 месеца от налагането на първата обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт , наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени, освен ако е направено искане да продължаването им пред окръжния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. Искането може да бъде направено от публичния изпълнител или ревизираното лице. Съдът проверява за наличието на условия за налагане на предварителни обезпечителни мерки и се произнася с определение в 14-дневен срок от постъпването на искането.

Установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на акта. След изтичане на този срок ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението не е спряно по реда на ДОПК.

—> Очаквайте обжалване на ревизионен акт.