Правата на служителя при съкращаване на щат

Правата на служителя при съкращаване на щат

Comments Off on Правата на служителя при съкращаване на щат

item_management

“Съкращаване на щата” (което е основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Решението за съкращаване на щата се взема от работодателя (от съответния компетентен да взема такова решение орган). Не е налице реално съкращаване на щата, когато съответната трудова функция реално не се съкращава, т.е. не се премахва, а само се променя наименованието на длъжността. В случая става въпрос за фиктивно, а не за реално съкращение. Датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическото съкращаване на щата по съответния ред и от компетентния за това орган. Промяната на щатното разписание се извършва преди датата на прекратяване на трудовия договор, а не след това. Дали работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор се преценява от съда по повод на конкретен трудов спор.

Основанието за прекратяване на трудов договор, поради съкращаване на щата, предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя и за да бъде приложено то, не се изисква съгласието на работника или служителя. Ако работодателят не спази дължимия срок на предизвестие, то работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Работодателят дължи и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ, което се изплаща в резултат на прекратяването на трудовия договор, поради съкращаване на щата на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок. Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск /правото на който не е погасено по давност/, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това обезщетение се изплаща при прекратяване на трудовото правоотношение.

В случай, че работодателят не изплати дължимите обезщетения, то работникът или служителят има право да претендира изплащането им по съдебен ред в 3-годишен давностен срок от прекратяване на трудовия договор. Работникът или служителят има право да оспорва законосъобразността на прекратяването на трудовия договор пред работодателя или пред съда в 2-месечен срок от датата на прекратяването.

Станете наш приятел и ни харесайте
Потърсете информация за вашия казус или консултация

Плащане и лични данни:

Jurist.BG приема плащания по банков път:
IBAN: BG52STSA93000022586768

Jurist.BG е Администратор на лични данни с № 415641

Back to Top